Камено се обяви категорично против старата почти 10-годишна технология за преработка на нефтените утайници на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.
Жителите на община Камено се събраха да изразят своето несъгласие с представения план за третиране на нефтените утайници в непосредствена близост. Общественото обсъждане премина при силен интерес. От фирмата изпълнител представиха кратка информация за инвестицията и доклада за оценка на въздействието върху околната среда за “Оползотворяване на натрупаните до момента на приватизацията 450 хил.m3 нефтени утайки с редукция на количествата, ликвидирани при изпълнение на мярка I.2 от Програмата за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация на Нефтохим АД – гр. Бургас“.
Обсъждането се проведе в залата на „Гражданска защита“ на 01 април 2024 година, а най-активно участие в обсъждането взеха кметът Жельо Вардунски и председателят на Общински съвет Камено Радослав Балтаджиев. Заедно с представители и проектанти на фирмата-изпълнител, представители на РИОСВ, екоактивисти, общественици, граждани и представители на нефтената рафинерия, те дискутираха техническата част на проекта. Водеща срещата беше Богомила Куцарова – еколог в община Камено.
За техническата част на проекта държавата е дала разрешение през 2019г., а през 2022г., е стартирала процедурата по ДОВОС, но едва сега реално може да започне неговото изпълнение на основание сключен договор с „Лукойл Нефтохим Бургас“АД от 02.02.2016 г.
Нефтените утайки в размер на 450 000 кубични метра са натрупани преди повече от 20 години като след приватизацията през 2000 г. не са регистрирани нови. Към момента са останали 9 резервоара с 250 000 кубични метра нефтени утайки в тях. Те се намират на основната площадка на „Лукойл Нефтохим Бургас“, а най-близките населени места на около 3 км. са село Свобода, кв. „Долно Езерово“ и Камено. Граждани и кметът Жельо Вардунски, изразиха притеснението си от метода чрез, който ще се преработват те.
“Това ли е най-добрата технология на утилизиране на тези отпадъци в света? Ако има по добри, то по-какво тази технология се различава от тях? Коя е тази технология? Къде се прилага?”, бяха част от въпросите на гражданите в града. “Не знаем какво ще се случи и от отпадъците от тази дейност, тъй като информацията, която сме прегледали, в доклада не намерихме достатъчно информация. Проектирането е започнало преди 9 години, а за това време има по-нови и по-безопасни технологии. Всичките ни притеснения се базират на този доклад. В него липсва много съществена информация, която може да даде сведение, какво ще е отражението върху подпочвените води и емисиите от третиране на отпадъците, чрез представения метод – пиролиза. Много са ни притесненията – моите и на жителите на общината, а и на общинската администрация”, подчерта кметът Жельо Вардунски. Той категорично изтъкна, че в интерес на всички е тези утайници да бъдат премахнати, че възнамерява да потърси съдействие от държавата и всички възможни органи и институции.
„Целта е да намерим решение на проблема заедно. Искаме диалог и намиране на най-добрата технология за третиране на нефтените утайници“, изтъкна Вардунски.
Той призова за намеса на държавно ниво и работа в посока да се търси вариант за финансиране на по-съвременна технология.„Ще потърсим среща и становище за предлаганата технология. Искаме 100 процента гаранция, че този метод е безопасен за здравето на хората“, допълни Вардунски.
Главният еколог на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД Петър Бъчваров настоя проектът да се преработи и да се внедрят по-модерни методи.
Кметът на Камено Жельо Вардунски призова за намиране на най-добрата технология за третиране на нефтените утайници на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“, председателят на ОбС Радослав Балтаджиев го подкрепи.
Веселин Шарлопов, представител на фирмата изготвила доклада призна, че в момента имало по-добри практики. От думите му стана ясно, че няма екологична оценка за евентуални последици при „разбъркването“ на нефтените утайки, но щяло да има мониторинг, който обаче няма да предотврати евентуално обгазяване, а само постафктум ще спре процеса.„Вероятно имате право, че има и по-добри методи, но все пак това е проект, който е одобрен от МОСВ през 2016 година“, подчерта Шарлопов.
„Консултантите, които подготвяха доклада по ОВОС, изпитаха огромни трудности да го съставят поради липси в самия проект. Радвам се, че населението на Камено потвърди нашата позиция – не желаем да въведем в експлоатация инсталация, която ще вреди на здравето на хората“, каза Петър Бъчваров, главен еколог на „Лукойл Нефтохим Бургас“.
Той подчерта, че изпълнението на обекта не е на всяка цена, а преди всичко е важно спазване на екологичното законодателство. Петър Бъчваров е категоричен, че проектът в този вид е морално остарял и задължително трябва да се преработи. Имало много по-добри и щадящи световни практики, които можели да се приложат и в този случай.
Председателят на ОбС Камено Радослав Балтаджиев също настоя за смяна на технологията. „Ние държим да се работи с по-добрата практика. Тези нефтопродукти са още от 80-те години на миналия век, но не можем да позволим по примитивен начин да се отстраняват, защото може да избухне екологична катастрофа“, обяви Балтаджиев.
Процедурата за утилизацията на нефтените езера на територията на комбината се реализира от държавата като част от ангажимента по приватизационния договор от 1999 година.
През 2008 година е обявена обществена поръчка за 28 млн.лева, която е финализирана чак през 2016 година. Тогава е одобрен и методът за почистване, който според мнозина е не само архаичен, но и опасен за населението. Бургас и Камено пред екопроблем заради стара технология за пиролиза на нефтени утайки.
„Идвам на това обществено обсъждане с едно голямо притеснение, след като се запознах доста добре с доклада. Имаме доста въпроси по технологията, по която предлагате да извършите почистването на утайниците. С най-голямо удоволствие, ако прилагате най-добрите техники, ще ви подкрепим, но не го правите“, обърна се към проектантите Жельо Вардунски.Той ги попита дали докладът е изготвен в съответствие с приетите през 2023 и 2024 година нови закони и изменения към съществуващи.
Закон за ограничаване на изменението на климата.23.02.2024, Закон за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети.08.12.2023г, Закон за отговорността на държавата и общините за вреди. 06.10.2023г, Закон за чистотата на атмосферния въздух. 08.12.2023г.
Оказа се, че проектът е доста стар – от 2016 година, а самата технология е от миналия век, уточняват експерти.
Вардунски е силно притеснен, че при разбъркването на утайките ще се увеличи риска от екологично замърсяване и отваряне на газови джобове по дълбочината в резервоарите.
„Тази технология е рискова за населението. Всичко ме притеснява – от измиването на утайниците по механичен способ до съхранението“, допълни Жельо Вардунски.
Този път населението на община Камено заедно с кмета Жельо Вардунски, председателят на ОбС Камено Радослав Балтаджиев, общински съветници от ГЕРБ, Възраждане и БСП, представител на ПП СЕК, общинската администрация, представителите на РИОСВ-Бургас и представителя на Лукойл Нефтохим Бургас Петър Бъчваров успяха да не се поддадат и да бъдат тровени. Екологията победи, но само с обединените усилия. И се надяваме държавата, общината и Лукойл Нефтохим Бургас да намерят най-съвременната технология за преработка на отпадъците, за да дишат каменовци по-чист въздух.
А бившия кандидат-кмет от ПП Възраждане и настоящ общински съветник Митко Янов за жалост не намери време да подкрепи съгражданите си / колегата му от партията и общински съветник Галин Стойчев присътствува/ и общинският съветник от ПП Български възход Иван Кузманов също го нямаше да защити избирателите си вероятно сърфирайки из Фейсбук. Колегата му Илиян Генов присътствува на срещата. Тези няколко реда ги написвам послепис, за да могат избирателите на община Камено, когато отиват до урните да гласуват да знаят кой от коя партия мисли и съпреживява бъдещето им и кой е само за заплата…
Ярослав Николаев
