Вчера вечерта на 18.08.2023 беше открита в Конгресен център на ДППИ и на територията на Порт – Бургас изложба за репродукции на официални египетски държавни символи и паметници. На срещата присъствуваха посланикът на Република Египет у нас Н. Пр. Халид Ибрахим Емара, посланиците на държавите Йемен, Обединените арабски емирства, Виетнам, Полша, основателят на фирмата организатор Antika Balkans г-н Ахмед Наср, който произнесе слово,проф.д.ист.н.Сергей Игнатов, д-р Весела Атанасова от БАН – доктор по египтология и координатор на проекта, представители на община Бургас, изп.директор на Порт Бургас инж. Диян Димов, зам.председателя на борда на ДППИ кап. Г.Събев, общественици, бизнесмени, граждани и много деца. Възпитаването на децата в интерес към Египет е и една от целите на египетското посолство.
Посланикът сподели, че вижда голям потенциал в Пристанище Бургас и логистичните бази в града да се превърнат в хъб за стоки от и за Египет. От Бургас стоките може да се движат към балканските страни и Европа и в посока Република Египет. Н.Пр. пожела да бъде разменена кореспонденция, да се направят опознавателни визити за обсъждане на възможностите за подписване на споразумение за сътрудничество между бургаското пристанище и египетските портове.
Посланикът сподели още, че желае да се търсят възможности за развитие на двустранните взаимоотношения в икономиката, в областите на зелена енергия, умни градове, размяна на селскостопанска продукция, културен и туристически обмен.
Развитието на Пристанищен район Бургас, възможностите в товарно – разтоварното направление, условията за круизен туризъм, плановете за разширение на Зоната за обществен достъп бяха сред обсъдените теми по време на разговорите.
През бургаското пристанище се извършва внос-износ на различни товари от и за Египет, предимно износ на амониев нитрат и внос на техническа сол.
Република Египет има стратегическо положение между Африка и Азия с водния път през Суецкия канал, който свързва Средиземно море с Индийския океан през Червено море, а многомилионното население в страната представлява огромен пазар за различни стоки.
От 18 август до 19 септември в Конгресен център – Пристанище Бургас, в зала „Черноморие“ до Морската гара гостува експозицията „Египетски приказки“ благодарение на Antika Balkans и бургазлийката Гергана Стоянова – една от организаторките на събитието.
Гергана Стоянова: „Необикновено пътешествие във времето ни предстои този месец в Бургас. Изложбата „Египетски приказки“ представя над 100 точни реплики на едни от най-значимите артефакти, които разказват фрагменти от историята на Египет. Изложбата надхвърля обикновените визуални ефекти с почит за безграничния принос на Египет към развитието на човешката цивилизация. Antika e ексклузивен собственик на колекцията, изработена от Konouz Egypt. Експозицията ще ни разходи в различни епохи от египетската история от Древен Египет, Гръцко-Римска, Коптска, Ислямска и Модерна. Ще попаднете на статуетката на Хеопс. Парадокс е, че изображението на фараона притежавал най-голямата пирамида е върху най-малката статуетка – едва 9 см. Тя е намерена в гробницата на неговата майка, ще се запознаете със синовете му, с управлението през четвъртата династия и ще преминете към живота по времето на Нефертити и Тутмос, за да достигнете до предметите принадлежали на детето фараон Тутанкамон, а именно: огърлица с лешояд и кобра, столче за лов и риболов, ковчег с мумия, златната маска, главата и статуите му върху леопард и лодка.
В изложбата е и Розетския камък – епиграфският паметник, намерен през 1799 г. при разкопките на древната крепост Ал-Рашид на около 7 километра от малкия град Розета край Нил. Той се оказва ключът за разшифроването на египетски йероглифи.
И още погребално легло с глави на лъвици, светилище със съдове, статуята на бог Птах, златни накити, маски, икони и папируси, амулети… Блясъкът, изящният рисунък и ефирните линии ще наситят очите ви и възтрогнат душите ви.
Сергей Симеонов Игнатов е български историк – египтолог и политик. Основател на египтологията в България. От 19 ноември 2009 г. до 6 февруари 2013 г. е министър на образованието, младежта и науката в правителството на Бойко Борисов. Проф. Игнатов е първият българин, избран за ректор на европейски университет – Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс от 1 март 2018 г. Понастоящем е Ректор на EHU, професор по египтология в Нов български университет и ръководител на Български институт по египтология. Специалист по ориенталистика (странознание на Азия и Африка), води и курс „Идеята за държавност“ в департамент Национална и международна сигурност на НБУ. Член на Friends of Europe, член на Настоятелството на South-East European Research Centre (SEERC), член на Настоятелството на Нов български университет.
Сергей Игнатов е роден на 6 август 1960 г. във Видин в семейството на адвокат и стоматолог. Баща му Симеон Игнатов е дългогодишен ръководител на Книгоразпространение, член на БКП, по-късно активист на БСП и на председател на Българския антифашистки съюз. Дядо му Игнат Николов е потомък на капитан Йордан Стоянов, роден в село Долна Вереница, който е внук на прославения войвода дядо Цеко Петков. Семейството на Цеко Петков произхожда от рода на Тодор Терзията Комитата, участник в Чипровското въстание от 1688 г.
Завършва 35 ГРЕ в София (1978) и специалност „Египтология“ в Ленинградския държавен университет, Факултет по изтокознание (1985).
Защитава докторска степен по история в същия университет (вече преименуван в Санктпетербургски държавен университет). През 1993 г. и 1995 г. специализира в All Souls College, Оксфорд.През юни 2009 г. става доктор на историческите науки пред ВАК.Владее руски, английски, френски език, преподава и провежда изследвания на древноегипетски и коптски, ползва асиро-вавилонски (акадски) и старогръцки.
Софийски университет „Климент Охридски“
1985 – лектор по египтология
1991 – асистент, Факултет по класически и нови филологии
1997 – доцент по семитско-хамитски езици (египтология) , ФКНФ
Нов български университет
1994 – лектор по египтология
1998 – ръководител на Департамент „Средиземноморски и източни изследвания“
1998 – декан на Бакалавърския факултет
2000 – доцент, ръководител на департамент „Средиземноморски и източни изследвания“
2002 – ректор
2010 – професор на НБУ
Българска академия на науките
В периода 2002 г. – 2009 г. е старши научен сътрудник в Института по тракология на БАН.
Работа в European Humanities University
2018 – ректор
Членство в научни организации
International Associassion of Egyptologists (от 1985)
Egypt Exploration Society, Great Britain (от 1993)
Русско-германское общество по изучению культурного наследия древнего мира, Санкт Петербург (от 1989)
International Association for Ancient Oriental studies (вицепрезидент)
Създател и директор на Български институт по египтология към НБУ от 2006 г.
От август 2009 г. е заместник-министър на образованието, младежта и науката.
На 19 ноември 2009 г. след избирането на Йорданка Фандъкова за кмет на Столичната община, тя е освободена от поста министър на образованието, младежта и науката, а на нейно място за министър е избран Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката.
Застъпва се за англосаксонски тип на образователната система, в съответствие с Болонските договорености, вместо недостатъчно гъвкавия хумболтовски тип университет;
Застъпва се за електронно обучение в университетите и училищата;
Счита, че обсъждането на отпадане на пълния член е „несериозно“. Според него в училище трябва да се повишава грамотността на учениците по привлекателен за тях начин и при бъдещо развитие на България грамотните ще имат по-добро положение.
Постига децентрализация на процедурите по заемане на академични длъжности и научни звания, закрива висшата атестационна комисия, съществуваща от времето на социалистическото управление (ВАК) и постига академична автономност като дава възможност на висшите училища сами да формират политиката за своето кадрово развитие. Проф. Игнатов е бил член на специализиран научен съвет (СНС) на ВАК и доктор на историческите науки на ВАК.
Като министър през 2013 г. успява да договори най-високия брутен бюджет за образование в изминалите 5 календарни години, в размер на 2 млрд. 920 млн. лв.
Срещу неговия законопроект „За развитие на академичния състав“ се обявяват някои представители на БАН и на Съюза на учените в България. Гражданското движение за защита на науката и образованието, основано през 2007 г. от учени от БАН, инициира подписка, подписана от повече от 800 души, много от тях български учени, академици, член-кореспонденти, както и над 40 български учени, работещи в чужбина. Академичната общност в България се състои от около 18 хиляди преподаватели, повечето от които в крайна сметка подкрепят реформата. Една от основните критики към ЗРАС е въвеждането на изискване авторефератът на кандидатите за докторантура да се публикува в интернет на български и английски език. Изискването за английски вариант отпада след вето на Президента Първанов и законът влиза в сила, въвеждайки нови правила за прозрачност на избора, пренасяйки отговорността за развитие на преподавателската и изследователска дейност в ръцете на ректорите и на академичната общност, а не на Министерски съвет.
Ярослав Коюмджиев