„Пурпурната крепост на българите“
На 18 юли 1332 г. Русокастро става сцена на грандиозна битка,завършила с победата на българския цар Иван Александър над византийската армия, предвождана от император Андроник III.Тя е една от най-големите крепости в България. През ІХ-Х и XIII-XIV век охранява българо-византийската граница и българските градове по Южното Черноморие. Крепостта е разрушена в края на ХIV в.
Два жертвени камъка с изсечени кръгли вани бележат пътя към пещерата, известна днес като „Русината дупка”. В дъното й малко „аязмо” събира стичащата се по стената вода.Преданията разказват за нейната лековита сила и магическа сила против „уроки”.Благодарение на тях и днес се съхранява информацията за тракийското светилище и ритуали, които са се вписали в по-късните християнски символи.
връх „Русин камък“
Легендата е записана през 50-те години от Никола Проданов, местен краевед, от устата на 86-годишния дядо Марко на самия връх „Русин камък“. В нея се разказва как Змеят се влюбил в мома Руса. Рано сутрин, когато Руса ходела за вода на кладенеца, той се превръщал в млад мъж и я причаквал там. Напивал менците й я придумвал да се ожени за него. Но тя имала друго либе и все отказвала. На Гергьовден горе на манастира в старата крепост се виело голямо хоро . В общата веселба и мома Руса играела до своя любим и изведнъж притъмняло, загърмяло.
От върха на Големия камък се спуснал змеят, грабнал Руса и я отнесъл в пещерата. Дълго обикаляли нейните близки и се молили на змея да я пусне, а риданията на Руса се чували вечер, когато закъснели пътници минавали по път чак до реката. Тогава бащата на Руса се обърнал за помощ към св. Георги, който в страшна битка пробол змея и спасил момата.
Случилото се с мома Руса хората обвързват и с изграждането на църквата, наречена от благодарност на светеца. Той се приемал от местните хора като защитник от змея, пробол горянина и освободил не само Руса, но и селата наоколо от честите опустошения, суши и пожари.
Затова всяка година на Гергьовден на Русиния камък се събирали хората от всички околни села и това бил най-големият и почитан събор до 50-те години на ХХ в. в Бургаската околност. Хората пренощували на поляните край силни огньове срещу празника, а на другия ден се пречиствали с водата от аязмото в Русината дупка, която смятали за лековита, защото според поверието то се пълнело от сълзите в очите на Руса (две кръгли кухини в дъното на пещерата). И до днес възрастните хора смятат тази вода за лековита за очебола по малките деца и против урочасване на родилките – „лихуси”. Пред входа на пещерата на втория ден след Гергьовден поклонниците окачвали части от дрехи за здраве и плодородие.„Росо”- червен, пурпурен и„-кастрон”- крепост…Русокастренската крепост има дълга история. Тя е издигната преди 1500 години на стратегическа височина – природен феномен, която контролирала най-важните пътища в Североизточна Тракия – между севера и юга, от всички източни проходи на Стара планина и Северното Черноморие към Босфора и Константинопол. Най-ранните писмени данни за съществуване на селище тук идват от един епиграфски паметник от VІ в. с посветителен надпис за византийския пълководец Юстин – вероятно правнук на византийския император Юстин І (518-527 г.), водил най-тежките войни с аварите.
Основната укрепителна система огражда от всички страни най-високата тераса на хълма, наричан„Големия /или Русин/камък” с размери около 20
дка. Крепостната стена се съобразява с особеностите на скалния венец и
използва рационално естествените скални масиви, включвайки ги в линията на стената.Ширината й е различна според изискванията на терена, като варира от 1,60 до 2,3 м в по-равните достъпни участъци.
Средновековният лагер ще посрещне гостите си още от 10.00 часа сутринта на 22 юли, а до края на деня организаторите – Община Камено, сдружение „Чигот“ и Регионален исторически музей – Бургас, са предвидели наситена програма дори за най-малките.Според д-р Милен Николов, директор на РИМ – Бургас, крепостта не е просто историческа местност. „Мястото е тясно свързано с развитието на цар Иван Александър като победоносен владетел. Тук той отвоюва завладените български земи, побеждавайки цялата византийска армия. В тази крепост, той кара императорът да падне на колене и да приеме неговите условия като същевременно взема дъщеря му за своя син“, разказва д-р Николов. Той благодари на Община Камено и кметът Жельо Вардунски за успешните усилия да направят крепостта достъпна създавайки удобен път директно до местността.
„Нашата цел е все повече хора да научат и да имат достъп до тази толкова значима крепост. Тя заслужава достойно място в историческата памет на обществото ни. За жалост, единици са местата в България, в които може да бъде отдадена почит към царете от Второто българско царство. С този фестивал, ще се постараем да припомним на хората тези моменти от историята, които говорят на славното ни минало“, каза Вардунски.
Фестивалът ще се проведе при вход свободен, а събитията в двата дни ще бъдат с начален час 10.00.
Ярослав Николаев