Единовластен цар в своята държава Русия направи Владимир Путин не руският народ на изборите вече петнадесетина години, а една не китайска, а руска триада. Организираната престъпна група “ГРУ-СВР-ФСБ”. Какво е “ГРУ-СВР-ФСБ” ?
ГРУ е стройна военна организация на Русия, която с разкриване на абревиатурата й се превежда като главно разузнавателно управление ( ГРУ на министерството на отбраната ). Към тази първа и най-ниска степен на важност от руското разузнаване са и военните аташета на Русия, които интересно защо от изгонения през 2001 г.руски военен шпионин кап. 1 ранг Владимир Ломакин, като се мине през 2004 с хванатите и определени от тогавашния министър на отбраната на България Бойко Ноев Янев-Гешева като шпиони за чужда държава и се стигне до последните 10-ина години, когато в посолството на Русия в България работят по 3 военни аташета и помощници се вижда важната за Русия роля на България.
В почти всички съседни нам държави Русия има по 1 военно аташе и няма зам.военни аташета или старши помощник военно аташе. Единствено в България щатът на руското военно разузнаване е 3 бройки, а в Полша през 2014 година 7 човека-разведки. Но през 2014 година Полша имаше смелостта да изгони наведнъж 3 военни аташета от държавата си, като един от изгонените вероятно за лоялност е бил назначен във втората по-висша структура на разузнаването – СВР – службата за външно разузнаване. И видимо на новата служба капитан 1 ранг Едуард Широков ( още по фалшивите си паспорти известен и като Шишмаков ) се е разработил на висока скорост не мислейки, че катастрофата за него ще е пълна съвсем скоро и в края на 2016 година с личен самолет на биг шефа си е изведен нелегално от Сърбия, защото властите в Черна гора са дали него и руския му помощник за издирване от Интерпол с червена бюлетина за опит за държавен преврат в Черна гора с убийство на президента й Мило Джуканович. Интересно е да уточним, че след поста военен аташе в България вече няколко години военен аташе на Русия в Сърбия е полк. А. Киндяков. Другото интересно сред ГРУ-шниците е фактът, че помощник военния аташе на полк. Киндяков беше полк. А. Логинов – днес той е военен аташе в Румъния ! А бившият зам военен аташе от Албания полк.Василий Хрущчин изкара в България повече от 1 мандат. Предпоследният военен аташе на Русия в България полк. Ал.Ситников вероятно е станал шеф на управление “Балкани” в руското ГРУ, за да координира колегите си.
Но да изкачим едно стъпало по-високо и да огледаме вчера и днес службата за външно разузнаване ( СВР ). За тази служба най-вероятно е работил проваления шпионин и военен разузнавач Широков-Шишмаков. Увеличената бройка аташета до 4 показва и интереса на Русия към Сърбия и нейния политически строй. Показва желанието на Русия да задържи в своя икономически кръг и Сърбия, и България. И както винаги се оказва нашите български политици винаги се прочуват с неправилни крачки – през месец май 2014 година Лидерът на ПП “Атака” тогава Волен Сидеров участва в международния форум “Балкански диалог 2014” в Сърбия, който беше открит от председателя на долната камара на руския парламент Сергей Наришкин. Кой е Сергей Наришкин ?
Владимир Путин инициира поредното кадрово рестартиране на персонала, като освободи от длъжност председателя на Държавната дума и свой съратник от „питерската“ група Сергей Наришкин. В замяна на това екс-председателят на Думата получи поста шеф на Службата за външно разузнаване (СВР) – структура, за която се знае изключително малко, а ръководните длъжности в нея, според много наблюдатели, не предполагат дълбоко въвличане в разузнавателната дейност. Михаил Фрадков, който оглавяваше СВР почти девет години, е ярък пример в това отношение. До заемането на поста той не е имал никакво отношение към разузнаването. В случая с Наришкин е малко по-различно: четвъртият човек в руската политика се върна към това, с което е започнал.
По неофициални данни бившият шеф на парламента започва кариерата си в края на 70-те години в Първо главно управление на КГБ, което отговаря за външното разузнаване и след това е обособено в отделна служба – СВР. Преминаването на Сергей Наришкин към разузнаването може да се окаже опит леко да се усили закостенялата система на СВР, а също и да му се осигури синекурна длъжност с прилична заплата. Съдейки по декларацията, през изминала година доходът на началника на СВР е най-внушителен сред останалите шефове на спецслужби – 20 млн. рубли ($319 000). Роденият в Санкт Петербург Наришкин е завършил Международният институт по мениджмънт, специалност „Икономика“ в родния си град. В началото на 1990-те години работи заедно с Путин в кметството, а след това в правителството на Ленинградска област. През 2004 г. пристига в Москва и веднага попада на точното място – назначен е за зам.- ръководител на икономическото управление, скоро става шеф на администрацията в правителството на Фрадков. Работи и като вицепремиер, докато през 2008 г. не оглавява администрацията на президента Дмитрий Медведев.
През 2011 г. Наришкин попада в Държавната дума, когато резултатите на партия „Единна Русия“ водят до загуба на мнозинството в долната камара. На изборите през 2016 г. Наришкин отново спечели мандат, а „Единна Русия“ – мнозинство в парламента. СВР променя задачите си? Съгласно президентския указ Михаил Фрадков е освободен от длъжност „във връзка с излизането му в пенсия“. Сега той ще оглави Съвета на директорите на държавната монополна компания „Руски държавни железници“.
Но има и други наблюдения. По данни на източници на изданието Slon.ru през последните месеци в Кремъл са постъпили жалби срещу шефа на СВР във връзка с агентурната работа и „прекалено оптимистичните доклади на спецслужбите за преговорите между ЕС и САЩ за режима на свободна търговия“. По сведения на вестник „КомvерсантЪ“ много хора в СВР говорят за нуждата от обновление на ръководния състав и за вътрешни реформи.
Скандалите с руски шпиони започнаха да се появяват със завидна регулярност. Все още се помни скандалът от 2010 г., който се оказа най-грандиозният в СВР за всичките години на неговото съществуване – тогава ФБР залови 10 агенти под дълбоко прикритие – можеха да бъдат осветени още 80, както и цялата система за събиране на разузнавателна информация. За разлика от непрофилния Фрадков, новият шеф не е равнодушен към разузнавателната работа – Наришкин е много по-уместна фигура.
Критично важно става умението да се работи по стила на британското разузнаване (Intelligence Service) – да бъде съвместявана комплексната аналитична дейност за заплахите и качествената обработка на данните. „В момента СВР трябва да бъде ключова структура, формираща когнитивната карта на света и следователно политическата стратегия на Русия“, казва той. Администратор, на когото вярват, когото в СВР смятат за „свой“.
ПП АБВ и управляващите в Русия преди време подписаха “декларация за взаимодействие”, похвалиха се от българската партия, докато делегация, начело с лидера Георги Първанов, бе на посещение в Москва по случай конгреса на “Единна Русия”. Цялата декларация е в 11 точки, по които АБВ и “Единна Русия” ще работят съвместно. Освен заявяване на позиции за диалог в сферата на сигурността и в Черно море, работа по енергийна сигурност и доставки, АБВ са се подписали и за “излизане на Република България от режима на санкции против Русия и сваляне на ограничителните мерки от страна на Руската Федерация, които противоречат на българо-руските добросъседски отношения и националните интереси на двете страни”.
От името на АБВ подпис под документа е положил зам.-председателят Румен Петков, а от “Единна Русия” – зам.-генералният секретар на партията С.В. Железняк. А бившият депутат от АБВ и бивш началник на Генщаба на българската армия ген. Михо Михов на снимката награждава шпиониралия България руснак Ломакин ! ! ! Председателят на ПП “Атака” Волен Сидеров се вижда на друга снимка да слуша задълбочено Наришкин – шефа на Руската служба за външно разузнаване. Председателката на ПП “БСП” Корнелия Нинова също е с чаровна усмивка с усмихнатия Наришкин – шефа на Руската служба за външно разузнаване.
Единствено бюлетината на Интерпол с двамата руски военнопрестъпници и терористи Едуард Широков (Шишмаков ) и В. Попов показва истинското лице на съвременна Русия – с купуване на политици или твърда ръка, използвайки военните си терористи като Широков настоящият президент на Русия Владимир Путин иска да увеличи приятелски настроените държави към Русия! А не е ли косвено купуване предоставянето чрез европейски банки на няколко десетки милионен кредит в евро на партията на Мари льо Пен ? Ами гръцките обещавания и давания ?
Не так, дядя Вова ! Не все дураки как бурлаки на Волге…
Много български политици се наведоха в дружествена поза пред представители на руския президент Владимир Путин преди изборите в България. Мнозина заклеймиха дружественото отношение към определена българска партия – ДОСТ, за сметка на друга проруска и доскоро обичана на турския президент Реджеп Таип Ердоган (на турски: Recep Tayyip Erdoğan) е турски политик, президент на Турция от 28 август 2014 г. Бил е министър-председател на Турция (2003-2014), кмет на Истанбул (1994-1998), лидер (2001-2014) на управляващата умерено ислямистка Партия на справедливостта и развитието (Adalet ve Kalkınma Partisi – AK Parti, ПСР). Тоест извървял е своя път на политик не прескачайки нито едно стъпало. Което е достойно за уважение!
Реджеп Таип Ердоган е роден на 26 февруари 1954 година в Истанбул. Семейството му е от вилаета Ризе с корени в Батуми и според Ердоган, той самият по произход е грузинец, и дори е обиждан на „арменец“. Вероятно корените му са свързани с аджарци – грузински мюсюлмани прогонени в Османската империя, след Руско-турската война от 1877-1878 година. Реджеп Таип Ердоган прекарва детството си в Ризе, където баща му служи в бреговата охрана. Семейството се връща в Истанбул през 60-те години.
Ердоган израства в религиозно мюсюлманско семейство. През 1965 година завършва начално училище в истанбулския квартал Касъмпаша, а през 1973 година – религиозното училище „Имам Хатип“. След това учи бизнес икономика в Аксарайското училище по икономически и търговски науки, днес част от Мармарския университет.
По това време Ердоган играе полупрофесионално футбол в местен отбор в Касъмпаша и дори получава предложения от професионалния клуб „Фенербахче“, но отказва по искане на баща си. През 1978 година се жени за Емине Гюлбаран, от която има двама синове и две дъщери.
Затова да не се сърдим на политиците ни, че превиват гръбнак ту на Русия, ту на Турция, ту на САЩ. А да мислим като гласуваме.
Ярослав Коюмджиев
Институт за научноизследователска
и мониторингова дейност в регион Евразия” – Бургас
снимки-интернет