Военноморският флот на Украйна претърпя най-голямото си поражение при неочакваното нападение на Русия и завладяването от нея на украинския до тогава полуостров Крим през 2014 година. При завладяването на главната до тогава украинска военноморска база в Севастопол бяха пленени 51 украински кораба и спомагателни съдове, включително и единствената украинска подводница тогава “Запорожие”. Която беше и без това прекалено стара и небоеспособна.
Войната в Донбас (наричана също Война в Източна Украйна) е въоръжен конфликт в географската област Донбас в източната част на Украйна. След успеха на Украинската революция от 2014 година, завършила с бягството на Янукович в Русия с изоставянето на собствения му народ в безвластие и анексирането на Крим от Русия, през март в Донецка и Луганска област започват проруски антиправителствени демонстрации. Те прерастват във въоръжени сблъсъци между правителствени сили и самообявилите се Донецка и Луганска народна република, първоначално ръководени от руски граждани. През лятото на 2014 година руски паравоенни вече съставляват между 15 и 80% от воюващите за сепаратистите. Русия открито отстоява интересите на терористите в Източна Украйна ( Донецк и Луганск ) и на проруските бизнесмени като Ринат Ахметов и други, ползващи старите украински сертификати за износ, а реално изнасящи украинската продукция за Европейския пазар (включая и България – Дебелт ) от територия подконтролна на Русия и изискваща руски сертификат и облагане с данъци.
След артилерийски обстрел на правителствени позиции от руска територия през юли, между 22 и 25 август руска артилерия и войници, определяни от Русия като „хуманитарен конвой“, преминава границата без съгласието на украинското правителство. Украински и западни официални лица определят тези събития като нападение на Русия срещу Украйна. През следващите седмици сепаратистите възстановяват голяма част от териториите, завзети от правителствените сили през предходните месеци.
На 5 септември 2014 година е постигнато споразумение за примирие, утвърдено с Минския протокол. Въпреки това, нарушенията на примирието и от двете страни са многобройни. Бойните действия са подновени през януари 2015 година с тежки сражения в района на летището на Донецк. На 12 февруари 2015 година е договорено ново примирие, наричано Минск II. Но до тогава руската армия с малко количество терористи и наркомани е завзела половината от териториите на двете области с областните им градове и въвежда руската рубла за разплащане на територията на Украйна.
Хронологично то тежките сражения между руската и украинската армии са следните :
Обсадата на Словянск (12 април– 5 юли, 2014г.)
Победа за Украйна; Украинската армия тръгва към Донецк.
Битка при Краматорск (12 април– 5 юли, 2014г.)
Победа за Украйна
Първа битка при Мариупол (6 май– 14 юни, 2014г.)
Победа за Украйна
Мариупол става временно столица на Донецката област.
Засада при Волноваха (22 май, 2014 г.)
Победа за Донецката република
Първа битка при Донецкото летище (26– 27 май, 2014 г.)
Победа за Украйна
Артилерийско нападение на Донецк, Русия
Не е ясно кой е извършителят; отношенията между Украйна и Русия се влошават
Битка за Саур Могила (16 юли– 26 август, 2014 г.)
Първоначално победа за Украйна, последвана от решителна победа на Донецката република.
Битка при Иловайск (10 август– 2 септември, 2014 г.)
Победа за Русия/Донецката република
Украинските сили са обкръжени в Иловайск
Разгром на батальон „Айдар“
Битка за Новоазовск (25– 28 август, 2014г.)
Победа за Русия/ Донецката република
Бунтовниците и Русия започват офанзива срещу Мариупол.
Втора битка за Мариупол (4– 8 септември, 2014г.)
Минското примирие прекратява битката.
Втора битка при Донецкото летище (28 октомври, 2014 г.– 21 януари, 2015г.)
Ожесточената съпротива на малобройните украински части им дава наименованието „киборги“.
Украинските сили са обкръжени и разбити през януари след решителна офанзива.
Трета битка за Мариупол (24 януари, 2015г.– до днес)
След разпадането на Съветския съюз, Украйна наследява военни сили, включващи 780 000 военни на територията си, притежаващи третия най-голям ядрен арсенал в света. През май 1992 г. Украйна подписва Лисабонския протокол, според който страната се съгласява да предаде всичките си ядрени оръжия на Русия, която да ги разруши, и да се присъедини към Договора за неразпространение на ядрените оръжия като държава без ядрени оръжия.Украйна ратифицира договора през 1994 г. и до 1996 г. страната се освобождава от всички ядрени оръжия.
Украйна предприема постоянни стъпки към намаляване на конвенционалните оръжия. Страната подписва Договора за обикновените въоръжени сили в Европа, спрямо който намалява броя на танковете, артилерията и бронираните бойни машини (военните сили са намалени до 300 000 души). Към 2006 г. страната планува да превърне наборната си военна служба в професионална доброволна армия.
Украйна играе все по-голяма роля в умиротворителни операции. На 3 януари 2014 г. украинската фрегата „Гетьман Сагайдачний“ се присъединява към антипиратската операция на Европейския съюз „Аталанта“ и е част от Военноморските сили на Европейския съюз на брега на Сомалия в продължение на два месеца. Украински войски са разположени в Косово като част от Украинско-полския батальон. Украински сили са разположени в Ливан като част от Временните сили на ООН, осигуряващи спазването на споразумението за прекратяване на огъня. Също така има батальон за поддръжка и обучение, разположен в Сиера Леоне. От 2003 до 2005 г. украински военни единици са разположени като част от международните сили в Ирак под полско командване. Общият брой на украинските военнослужещи в чужбина е 562. Военни сили на други страни участват редовно в многонационални военни упражнения в Украйна, включително въоръжените сили на САЩ.
След като става независима, Украйна се самоопределя като неутрална страна. Страната има краткотрайни военни партньорства с Руската федерация и други страни от ОНД и партньорство с НАТО от 1994 г. В годините между 2000 и 2010 правителството се ориентира към НАТО и през 2002 г. е подписан планът за действие НАТО–Украйна, задълбочаващ кооперацията между Украйна и Алианса. По-късно е решено, че въпросът за присъединяването към НАТО трябва да бъде решен чрез национален референдум в бъдещето. Избягалият в Русия президент Виктор Янукович счита нивото на кооперация между Украйна и НАТО за достатъчно и е против присъединяването на страната към НАТО. По време на срещата на НАТО в Букурещ през 2008 г., НАТО декларира, че Украйна ще стане член на НАТО когато пожелае и отговаря на критериите за членство.
Въпреки всички тези неблагополучия Украйна има заводи и собствено производство на танкове 2 модификации Т64 и Оплот, бойни машини на пехотата 4х4, 6х6 и 8х8 колесно задвижване ( нещо което нашите политически военни още търсят за българската армия, а украинската техника е изпитана в реални бойни действия срещу Русия), мобилни ракетни системи за залпов огън 122 мм Град БД-21 с далекобойност едва 20 км каквито има и българската армия, 220 мм системи Ураган с далекобойност 34 км и 300 мм системи Смерч с далекобойност 70 км с 12 тръби и 12 снаряда по 800 кг всеки е най-добрата реактивна артилерия в света – в момента украинските заводи разработват и системи за ядрени ракети тип Гром.
В небето на Украйна за пореден път се появи американски стратегически разузнавателен БЛА RQ-4 Global Hawk.По информация, получена от транспондера БЛА е облетял разделителната линия между правителствените войски и отрядите на сепаратистите от източната страна на страната.
Всичко изброено дотук показва, че независимо от неизгодната си позиция на война с Русия вече 3-4 години, Украйна не хленчи само да й дават долари а се развива като силна държава в индустрията на военнопромишленото производство. От което нашето военнопромишлено производство с затихващи функции може да се поучи и копира нужното му. В името на България и българската армия.
Ярослав Коюмджиев
Асоциация “Институт за научноизследователска
и мониторингова дейност в регион Евразия” – Бургас
снимки – интернет,а тези на рускинята от Туитър
