Има едно селце в Странджа планина скрито дълбоко в дебрите и дарено от Господ с много красота и чистота. Чистота на въздух, на природа, на човешки отношения. В деня, в които пристигнахме с раздрънкания си 23-годишен руски автомобил Москвич-Алеко, но който стоически издържа 16 километровата макадамова / камъни и пръст с много жестоки дупки / настилка на отсечката от пътя от главен път Малко Търново – Царево до китното село Сливарово-Кладара бяхме убити от пътя и щастливи от гледката / преминаваме и кльона на сн.1 /. Величествени над 100 годишни гори, песента на птиците, кристално чистият въздух и едно божествено спокойствие. На входа на селото ни посрещат 3-4 едри планински кучета, които отдалече излайват, за да ни поздравят и след това спокойно ни посрещат като домакини в селото.
В центъра на селото със само 6 постоянни жители е разположена сградата на затвореното кметство. Една самотна синя Лада 1500 като пазач охранява къщата, на която се вее българското знаме. Хлябът в селото идва 2 пъти в седмицата с микробус, който заварихме на центъра на селото, което до преди 10-15 години е имало 200-300 жители. Но самият факт, че магазин в селото няма, автобус до селото няма, пътят от 16 километровата отсечка от главния път се изминава поне за 2-3 часа, водоснабдяване със собствен водоем най-вероятно няма вероятно е довело до обезлюдяването и на това българско село в Странджа планина. И ако съвсем наскоро премиерът заяви, че бургаските общини и Димитър Николов трябва да са по-скромни в исканията си, защото видите ли тук се налели милиони, аз не бих се съгласил.
Защото се дават стотици милиони, за да могат софиянци да си плакнат крачетата в гръцкото море на всеки 3-4 дневен празник, а жителите от Бургаска, Шуменска, Разградска, Сливенска, Варненска и Добричка области с почти същото като количество население не могат да си потопят крачетата в турското Мраморно и Егейски морета или да видят роднините си в Турция, пътуващи по четирилентов магистрален път. Гърците ежегодно затварят границите и ни създават проблеми, но ние финансираме косвено тяхната икономика, вместо да направим черноморската магистрала Бургас-Варна с допроектиране до Генерал Тошево на румънска граница и Малко Търново на турска граница. Така бихме направили основната част от трансазиатския коридор Истанбул-Бургас-Варна-Констанца-Одеса. Освен на себе си бихме помогнали и на румънци,турци и украинци да получат допълнително еврофинансиране.
Така както се наливат милиони в обезлюдената пустош по северозападна България така също, но двойно повече трябва да се построят наново капитално и пътищата в Странджа : Малко Търново-Царево, отсечката до Сливарово / сн.2 /, Звездец-Евренозово-Граничар-Кирово-Белеврен, Царево-Бродилово-Кости-Българи, Кости-резерват Узунбоджак-Сливарово, Индже войвода-Близнак, Граматиково-Визица-Заберново-Калово-главен път. Едва тогава Странджа и странджанските села с техния кристално чист въздух биха се съживили. И биха станали световно известни като Пампорово и Банско. Нашата изследователска и мониторингова дейност в регион Евразия е само и единствено за благото и просперитета на България / в частност Бургаска област /и българите.
Именно затова с не скрита доза радост в центъра на село Сливарово, където входния път се разделя на 4 безименни и без настилка улици срещнах дядо Васил Ведричков / на сн. 3 /. Този ведър, интелигентен, работлив и много гостоприемен местен жител ни отговори на всички въпроси за селото и разказа една малка, но интересна част от живота си. Като бивш служител на сигурността на България идва от Малко Търново в село Кладара – Сливарово, запознава се със съпругата си и остава до ден днешен в селото. Синът му като достоен негов наследник днес работи в органите на гранична полиция и по наследство се грижи за безопасността на държавата ни. Поклон пред такива достойни българи!
Селото е прекрасно, жителите на цялата община Малко Търново са сериозни българи. На сн.4 децата от клуб “Млад огнеборец” и на зоналните състезания в средата на месец май защитават честта на Малко Търново. Което за сетен път показва,че техните родители са ги възпитали като достойни българи.
Районът на село Кладара-Сливарово е известен с културно-историческите си забележителности и папратовия рай на сн.5 . Именно затова наскоро туристите от супер ветрохода Royal Clipper избраха село Бръшлян. Голяма част от пасажерите, които пристигнаха в бургаското пристанище със супер луксозния ветроход Royal Clipper са поискали да посетят Странджа, вместо да отидат до остров Свети Иван.
Много красоти и забележителности има около село Кладара-Сливарово. Пещерата на Света Марина – пещера-светилище се намира в местността Ликуди. По-нататък в м. Малкия Буджак се намират Гергьовската пещера – дълга 100 м. и Стояновата пещера дълга 150 м. В землището на село Кладара се включва и цялата местност „Узун Буджак”, която е обявена за резерват. Тя дава представа, какво е представлявала флората и фауната на Странджа планина. Цялата територия е наситена с природни с културно-исторически забележителности, които все още са непознати за любителите от Бургас.
Пещерата-светилище е важен обект, защото ядрото на слънчево-земната религия на траките е идеята за Великата богиня-майка. Тя според Александър Фол: „Идеята за богинята-майка и преклонението пред Слънцето са възможно най-старите постижения на религиозното мислене в Евразия. Обединяването им и създаването на орфическата космогония, митология и религия е явление, което е твърде късно спрямо тях. То е резултат на дълго историко-културно развитие, което започва от арийската слънчева религия и синкретизира редица елементи на малоазийския духовен живот. Към средата на II хилядолетие пр.н.е. в Тракия и Югоизточна Европа преди елините, такъв колосален синтез между идеите, персонифицирани от богинята-майка и от бога-слънце, се извършва на голяма територия между Карпатите и Бяло море, по егейските острови Тасос, Лемнос, Самотраки, Наксос и Анатолия.Този синтез достига и до Кавказ и Каспийско море. Но в следващия брой…
Ярослав Коюмджиев
Асоциация “Институт за
научноизследователска и мониторингова
дейност в регион Евразия” – Бургас
Снимки – авторът
