В началото на месец юли в Бургас се състоя Национално съвещание за обединение на пенсионерите в Бургас, организирано от Съюз на пенсионерите 2004, в който членуват и много военни пенсионери и общинският съветник и бизнесмен от Бургас Бенчо Бенчев.
Животът на българските пенсионери не е никак лек. Малко са тези, които вземат максимални пенсии. Голямата преобладаваща част взимат от 160 до 300 лева пенсии при изработени пълни 40 години, например като майка ми, която е била детска учителка през целия си живот до пенсиониране – почти 40 години труд за около 300 лева пенсия.
Жестоката действителност обгръщаща нашите майки и бащи доведе до идеята за обединение на пенсионерите в България в единен съюз или партия. Разбира се това е само началото, положено с много труд и убеждаване от няколко месеца от бургаския бизнесмен Бенчо Бенчев. Както самият той заяви съвсем скоро и той ке се присъедини към необятното море от български пенсионери и затова иска да им бъде полезен. Той е постигнал всичко каквото е искал в живота си и длъжности и звания не са му нужни. Иска спокойствие и благоденствие за себе си и всички пенсионери в България.
Както спомена подп.о.р. Хубен Фералиев, областен председател на СП-2004, „от януари ни обещават, че ще приемат закона за възрастните хора. Это правителството си отива и още нищо не е направено. Ще има нови предсрочни парламентарни избори и ние оставаме винаги излъгани. Когато идват изборите нас ни ласкаят, обещават ни че ще направят това и онова и ще бъдет по-добре и така нататък, обаче бедни си оставаме. Минават изборите и нас ни използват само като електорат. Нищо повече. Затова решихме по инициатива на наш съгражданин бизнесмен и общински съветник НИЕ, ПЕНСИОНЕРИТЕ ДА СЕ ОБЕДИНИМ! В единен съюз в България. Решихме това първо заседание да бъде в град Бургас да решим дали трябва да участваме в сегашните парламентарни избори. Вие знаете че българските пенсионери, хората от втора и трета възраст са почти 2,1 милиона души. Нашият съюз, който е най-големият, СП-2004 по последни данни са 87 000 души-членове. Има и други пенсионерски съюзи ( като на господин Чапразов, на господин Гарбузанов, бог да го прости, защото наскоро почина, на господин д-р Иван Гашев, който се опита преди 5 години да направи същото обединение, но с присъстващите 19 организации в Гоце Делчев не успяха да се разберат тъй като имаше доста провокатори ) с които искаме да се обединим затова аз мисля, че тук сме се събрали все много сериозни хора и мислим за осъществяването на това обединение. И ДА РЕШИМ ПРОБЛЕМИ НА НАШИТЕ ПЕНСИОНЕРИ! За да можем да участваме още наесен на парламентарните избори, ако не догодина 100 % сме решили тука в Бургас и някъде другаде да участваме в местните избори.
И най-накрая нас да не ни взимат за втора и трета ръка, да не ни се подиграват, а да имаме представители в местната и евентуално централна власт. Аз ще използвам думите на уважаемата Пенка Симеонова ( областен и общински председател и общински съветник в Сливен ), която беше председател на конгреса ни заедно с господин Стефанов и така каза така : „Овладеем ли местната власт овладяваме всичко!” Но на първи план е участие в парламентарните избори наесен.”
Веднага след водещия срещата думата взе Бенчо Бенчев :” Аз съм Бенчо Бенчев за тези от Вас, с които не се познаваме и съм съпричастен към съдбите на пенсионерите. Самият аз съм на 63 години и искам да внеса едно уточнение – господин Минков избяга малко от основната тема. Ние сме се събрали тук не да подкрепяме партии или техни представители, а да издигаме наши представители във властта. Само така ще се спасим от бедственото положение в което сме. Никоя партия не ни е подкрепила или защитила, а само предизборно ни обещават, а после ни забравят – аз съм стигнал до този извод. По данни на последните избори, не знам дали знаете, милион и седемстотин и четиридесет хиляди гласоподаватели са пенсионери ( 1 740 000 ) от 3 500 000 гласували. Тоест половината от гласувалите са пенсионери. Ние сме си избрати властта, дали сме им субсидии с нашите гласове – те ходят по почивки, други правят влогове и живеят живота си за ваша сметка. Така че идеята да издигнем наш кандидат е да участваме ние във властта и да решаваме проблемите си сами защото повече няма кой да ги реши. На мен основната ми идея беше събирането. И аз виждам на едно последващо събиране на една такава маса да се съберат представители на всички други течения в пенсионерските среди които ги има в България – да ни покани например господин Минков да се съберем в София ( той има тази възможност ) и ДА СИ СТИСНЕМ РЪЦЕТЕ, ДА ЗАБРАВИМ ЕГОТО В КЪЩИ И ДА РЕАЛИЗИРАМЕ ТАЗИ ИДЕЯ. Да няма сръдни, да няма обидени, моето предложение е представители на всички тези течения в пенсионерските среди да участват в един управителен съвет да имат право на глас в тази организация и да си изберете един председател на ротационен принцип който също да се сменя на няколко месеца, например на шест месеца или както решите. Много се притеснявам да няма засегнати хора защото на нас пенсионерите това ни е големия проблем – обединението. АКО НИЕ СЕ ОБЕДИНИМ, АЗ МИСЛЯ ЧЕ НЯМА КОЙ ДА НИ СПРЕ. И на тази държава и на тези политици ние трябва да дадем едни знак че сме много голяма сила ние пенсионерите.
За парламентарните избори не знам дали ще успеем да се подготвим, защото срока е много кратък. Ако бяха нормалните, както са на 4 години може би щяхме да успеем, но сега с тези предсрочни избори не знам дали ще успеем. Не трябва да хвърляме усилия, енергия и средства, които ги нямаме много за нищо, но за местните на всяка цена трябва да участваме и аз съм убеден че ще успеем. И ако успеем както аз се надявам ще дадем знак на цялата държава да започне да се съобразява с нас пенсионерите. Ние сме най-компактната група гласоподаватели в България и това е доказано. И са най-дисциплинираните гласоподаватели. Аз знам от моите родители, че никой не ги е карал да гласуват, но те знаят, че са длъжни да гласуват. Трябва да бъде нещо единно и като се гласува, да се вижда надпис „пенсионерски”, за да знаем че става въпрос за нас.Знам, че е трудно, някои хора са песимисти, но ножът вече е опрял до кокъла. Няма друг вариант. По друг начин няма да се оправят нещата. Не знам дали сте съгласни с мен и ще чуя вашите виждания.”
Пенсионерите в България наистина са едни от най-онеправданите граждани на нашата Родина. И е прав господин Бенчев, тъй като и българската история казва, че „делото на давещия се е в ръцете му”.
Уважаеми дами и господа на уважителна възраст, наши майки и бащи! Помислете сериозно за своите старини и за това държавата да уважава Вас, строителите на съвременна България.
Защото Вашето бъдеще е във Вашите ръце.
Ярослав Коюмджиев
Асоциация „Институт за
научноизследователска и мониторингова
дейност в регион Евразия” – Бургас
Снимки автора.