В събота в Бургас се проведе празникът на един от най-големите му жилищни комплекси – “Меден Рудник”. Най-големият жилищен комплекс на Бургас – „Меден рудник”, отбеляза своя празник с богата програма от събития. Тържествата започнаха в събота, 17 септември, с поднасяне на венци и цветя пред паметната плоча на първите заселници. Тя се намира в двора на ОУ “Найден Геров”. От същата сцена зад училището изпълнителите от ансамбъл “Странджа” зарадваха почитателите на народната музика с концерт, който започна в 17:00 часа. От 18:00 часа ритъма на веселието започна да води ансамбъл “Стралджа” с народните изпълнителки Катя Георгиева, Ваня Дженезова и гост-солистката Ваня Вълкова. Празникът на “Меден рудник” продължи и в неделя с народни и мазни борби на същото място от 11:00 часа. Организатори на тържествата бяха Община Бургас, Народно читалище “Паисий Хилендарски – 1928” и инициативен граждански комитет.
Така накратко бихме разказали репортажно за емоциите, преживяванията и настроенията на стотици бургазлии от комплекса. Естествено тук бяха и нашите обичани съграждани, които живеят в “Меден Рудник” заместник кмета по здравеопазване д-р Лорис Мануелян и директора на териториалната дирекция Магдалена Манолова.
Ще се спра малко по-обстойно на борбите и не много познатите у нас мазни борби. Мазните борби (на турски: yağlı güreş), познати в България като Пехливански борби, са вид спортни борби. Те водят началото си от съседна Турция, където се считат за национална традиция. Включени са в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното нематериалното културно наследство, чрез провеждащия се всяка година в Одрин турнир по пехливански борби „Къркпънар“. Този вид състезание е близък до борбата „кураш“, която е традиционна за тюркските народи. Участниците в тези прояви се наричат пехливани (думата произлиза от персийското پهلوان или pehlevān, което може да се преведе като „герой“ или „шампион“). В България те се практикуват основно по селата.
Преди старта на надпреварите, пехливаните се намазват обилно с лой или растително масло, най-често олио или зехтин. Облеклото им е оскъдно, като трябва да бъдат задължително голи над кръста и без обувки. Облечени са единствено с прилепнали къси панталони, ръчно изработени от биволска или телешка кожа. Традиционното наименование на тези кожени гащи е „къспети” и може да тежат до 10-12 kг.
Целта на състезателя е противникът да бъде туширан, като често това се оказва трудно, тъй като върху хлъзгавите тела е почти невъзможно да се приложи захват. По традиция, победител в пехливанските борби е този, който успее да обърне противника си по гръб или да го вдигне във въздуха, а наградата е жив овен. Състезанията се провеждат по панаири и фестивали, а борците се разпределят в категории от „мъник“ до „баш алтън“ (тежка). Много от тях тренират класическа или тежка борба и са възпитаници на спортни школи и гимназии.
Макар в България по време на тоталитарния режим този вид спорт да е забранен, напоследък той се възражда. У нас се практикува най-вече от мюсюлманското население в района на Лудогорието , Хасковско и Кърджалийско. Освен в Турция и България, пехливанските борби са разпространени и в северните части на Гърция, в района на Серес и Родопите.
На снимката се вижда как българските момичета, наследнички на майсторството на шампионката Станка Златева не се страхуват да се борят и с по-силните мъже, че и да ги побеждават. Това малко момиче от село Росен, община Созопол Гергана Балева не се спря пред мъжката сила на съперника си и го победи с 2:0 точки след изтичане на редовното време в събота.
Браво на това прекрасно дете с истински български боен дух за победа ! Можем да поставим отлична оценка и на треньорите на момичето. Естествено отличен и за директорката на училището в село Росен госпожа Черноглазова, за това че съдействала когато е било необходимо устремът на това малко момиче да не бъде прекъснат от най-ранна възраст.
Тук отново трябва да споменем и един минус! Отново ние трябва да се учим от по-добрите в представяне на туристически продукт турци! В Турция не си цепят министерствата, за да има повече министри, а ги правят функционални! Министерството на културата и туризма в Турция има важна роля мазните борби в Одрин, на които бяхме зрители наскоро да бе са просто борба, А ЕТНОКУЛТУРЕН ФЕСТИВАЛ ПОД ЕГИДАТА НА ЮНЕСКО !!! Явно нашата министърка на туризма трябва да понамали снимките си с американски филмови звезди и да посети и се понаучи как Турция предлага туристически продукт с помощта на своята култура и спорт. Както е видно от снимките нито фактът, че беше минал тежък държавен преврат, нито предупрежденията за не пътуване в Турция, нито цената от 60 лири (към 40 лева) не спряха никого и стадионът в Одрин беше пълен докрай.
А на нас ни остава да си пожелаем и Бургас да почерпи от опита на Одрин и с помощта на кметовете Димитър Николов и Реджеп Гюркан и догодина за празника на “Меден Рудник” да имаме нов ЕТНОКУЛТУРЕН ФЕСТИВАЛ ПОД ЕГИДАТА НА ЮНЕСКО !!!
Ярослав Коюмджиев
Асоциация “Институт за научноизследователска
и мониторингова дейност
в регион Евразия” – Бургас
Снимки – Авторът
