“В Черно море има пет руски подводници, които са въоръжени с крилати ракети с обсег на действия до 1500 км., не може на това въоръжение да се противопоставиш с яхти.” – Това обяви в интервю за предаването „Тази сутрин” Соломон Паси по повод намеренията на НАТО да разположи флотилия на Румъния, България и Турция в Черно море и коментара на премиера Бойко Борисов, че предпочита да вижда яхти по Черноморието. Според Соломон Паси е задължително трите черноморски държави, членки на НАТО, да обединят усилията си в охраната на Черно море.
Дали ще се противопоставяме от избирането на Румен Радев за президент на България на Русия с яхти или с военна сила ще оставим да решават компетентните военни ръководители. Но необходимостта от Професионално кадетско училище в Бургас е просто въпиюща. Редът, възпитанието и контролът на едно средно военно училище е минимумът нужен на Бургас за повишаване на количеството младежи в Бургаско с изграден в тяхното съзнание висок патриотизъм и любов към Родината. А другата необходимост от морски кадри в региона не може да се изпълни само с частни фирми и изпит пред ДИК-Бургас.
К.д.п. Христо Мушков е председател на Съюза на моряците – ветерани и на клуба на моряка от скоро. Ето какво сподели и самият капитан, който е и бивш началник на военизираното на времето бургаско морско кадетско училище ( ние от Асоциация „Институт за научноизследователска и мониторингова дейност в регион Евразия” – Бургас започнахме активна дейност по създаването на ново бургаско морско кадетско училище преди 2-3 години, защото отново Варна има кадетско училище, а Бургас няма, а и дейността ни до сега почти 3 години е свързана с кадетското патриотично възпитание в Бургаска област ): “Съюзът ни наброява с днешна дата 110 члена, като всеки ден при нас постъпват нови членове. Но кадетско училище като това, което аз съм ръководил трябва да има в Бургас.”
Кап. Христо Мушков не винаги е бил добър и послушен, но винаги е отстоявал интересите на своята държава България в международен план. Това, което дори във вътрешен план не правят много български политици. Когато държавата ни коренно променя своето управление и вече държавното е несъизмеримо малко, кап.Христо Мушков бива нает от българска частна компания като капитан на кораб. И започна разказа си за първото отвличане на български моряци от пирати. Историята започва от 1997-а година, когато корабът „Мона С”, тръгва от Бургас към Мозамбик и там товари махагонови трупи. Собственикът на морския съд е капитан Баязид. Щом натоварва, корабът се отправя към Танзания. Там обаче заради намерена на борда контрабанда задържат товара и определят глоба за кораба в размер на един милион долара.
Властите разпореждат, докато не се плати глобата, корабът с шестчленния екипаж да не отплава от бреговете. Корабособственикът праща хора буквално да откраднат морския съд, но всички попадат в ареста. Тогава от Бургас капитан Мушков потегля заедно със свои хора към Танзания, за да се опита да освободи българските моряци.Планът на капитана успява- качват всички на борда и тръгват към Момбаса. По пътя се корабът се прекръства на „Алфа БГ” и продължава за Аден. Плавателният съд обаче се поврежда и моряците започват да чакат някой да ги изтегли на буксир в близко пристанище. Никой не смее да дойде, защото това е район на пирати и отвличането на кораби е честа практика.
Кораб, който носи помощи за Могадишу – Сомалия, идва да ги вземе на буксир. Той е „Буши”, сирийски, собственост на братовчед на капитан Баязид. Тъкмо тръгват, когато са похитени от пиратите.
“Пиратите стреляха с автомати Калашников, с карабини. Имаха всякакво оръжие, картечници, оръдия имаха. След като падна Мохамед Сиад Баре всичкото оръжие, което беше съветско остана. И българско оръжие имаха.Започнаха разграбването на „Буши”, тъй като той беше в по-добро състояние от нашето плавателно средство. После събраха екипажа и на двата наши кораба на борда на „Алфа БГ”. Държаха ни на палубата с насочени към нас оръжия.Започнаха едни безкрайни преговори. Стана 4-5 часа след обяд, когато успях да се свържа с шефа на пиратите.”-споделя кап.Христо Мушков.-” Първо искаха по 600 хил. долара на кораб откуп, но после беше намален до 60 хил. долара. Това стана с помощта на нашия посланик Красимир Тулечки.И чак тогава в България излезе информация за отвличането.Това стана, след като аз към 5 ч следобяд успях да се свържа с Центъра за борба с пиратството тайно от нападатели като при подаването на сигнала използвах старото име на Алфа БГ. Оттам получих указания за действие и свободен достъп до радиостанциите в Доха, Катар и Монако.Чрез здравата ми радиостанция се свързах и с корабособственика, който уведоми извънредния пълномощен посланик на България в Етиопия Красимир Тулечки. Той пък установи контакт с Демократичния фронт за спасение на Сомалия. Поддържахме връзка и с България.успях да се свържа с един руски кораб и да съобщя за случилото се. Колегите пък уведомиха Центъра за борба с пиратството.Започнаха едни безкрайни преговори и чак след 10-ия ден се разбра сумата за откупа, който корабособствениците трябваше да платят. На кораба бяхме 11 българи, 19 сирийци, 2 румънци, 1 египтянин и 1 кениец, общо 34 души, които с помощта на посланик Тулечки и успешни преговори със султана на Алюля, шефа на форт Або. Най-големият проблем бе с психическото състояние на екипажа.
На 10-ти февруари откупът вече беше договорен. Пиратите искаха да получат парите в брой. Разбраха се това да стане в Босасо. Пристигнахме там на 12-ти, пуснахме котва и зачакахме.Корабособствениците бяха заръчали на фирма „Ал Харанен” от Аден да плати откупа, като после собственикът на „Буши” трябваше да им върне сумата от 120 000 долара плюс още 10 000 за услугата. Представител на въпросната фирма донесе парите на борда на „Алфа БГ”. Тогава сирийците от „Буши” казаха на пиратите, че всъщност ние не сме платили нищо и парите са дадени от техния шеф, братовчедът на Баязид.Целта беше нашия екипаж да започне да скача във водата в опит за бягство, което щеше да има фатални последици, а те през това време да скрият част от сумата. Аз обаче веднага се свързах с посланика.Стигна се дотам, че дошлите да ни освободят искаха да разстрелват сирийците, но ние бяхме зависими от тях, тъй като трябваше да ни буксират. В крайна сметка успяхме да се оправим, двата кораба бяха освободени и тръгнахме за Аден. Там пристигнахме на 15-ти февруари.Закараха ни в Аден да ни ремонтират. Криво-ляво стегнахме кораба. Трябваше да тръгнем за България, но корабът пак се развали. Трябваше да се направи сериозен ремонт, който корабособственикът не искаше.А имахме информация от специалните служби, че от 1 април искат да върнат тези 6 човека в Танзания. И да обвинят мен, че съм откраднал кораба.Но с помощта на дневника, на документите, в които съм писал къде съм ги намерил, съдията в Танзания прекрати делото.”
Ето такива достойни българи като кап.Христо Мушков е раждала българската земя. Ражда и днес. Но Бургас е длъжен да има Бургаско кадетско училище. В името на България и Бургас.
Ярослав Коюмджиев
Асоциация „Институт за научноизследователска
и мониторингова дейност в регион Евразия” – Бургас
Снимки – отсканирани от авторът.
