A какви са проблемите на сестринския екип ще научим от главната сестра Николина Епихова.

“Oсвен главна сестра на СБАЛПФЗ- Бургас съм и регионална главна сестра на Бургаска област към УС на БАПЗГ или това е българската асоциация за професионалисти по здравни грижи. Проблемите сред медицинските сестри са много, като основен проблем е застаряването. Проблема с медицинските сестри не е само бургаски проблем, а това е проблем на цяла България. Поради ниското заплащане се налага да работят сестри, които са в пенсионна възраст. От проведените срещи на националния съвет на асоциацията предстоят едни реформи за развитие на професионалистите по здравни грижи, тъй като от 10 години вървят едни процеси на допълнително надграждане на знанията на медицинската сестра и на професионалистите по здравни грижи. Надграждането от своя страна е свързано с откъсване от работната среда и отиване до мястото на провеждане на тези курсове, конференции или каквато и да е форма на такова надграждащо обучение.

Всички медицински сестри, които завършват това образование, където и да е в България много бързо се ориентират и отиват да работят в чужбина и всичко това обезкървява здравната ни система от към специалисти по здравни грижи, защото не можем да им предложим на колежките адекватно заплащане за този тежък труд, който полагат – отговорност, защото работим с човешки животи. Поради това младите колежки, а и не само тези, които завършват сега, а и тези на възраст 35-40 години научават един език и заминават да работят в чужбина. Не че работят всички като квалифицирани медицински сестри каквито сме в България – те могат да работят и в старчески домове, те могат да отглеждат възрастни хора по домовете им, но не са в България, не са по нашите болници.

Всичко това гореописано води до пътеката към пенсионера, не че има нещо лошо в това, но една медицинска сестра трябва да бъде в добра физическа кондиция, да може да отреагира екзактно, бързо. Необходимо е с навлизане на новите технологии, на компютрите, на новите системи за изписване на медикаменти – необходимо е по-възрастните да бъдат обучени, докато младите хора идват обучени компютърно. Навсякъде е тежко положението с квалифицирани млади медицински сестри, дори и при личните лекари е така. Ние в болницата имаме 20-30 % пенсионери – медицински сестри, което не е чак толкова много, но преди не беше така. Колежките, които работят са с много опит, те са работили дълги години тука, те работят също по финансова причина – и те имат нужда да увеличат своите пенсии и ние имаме нужда от тях да попълват тесните места в броя на професионалистите. Да не говорим, че 4 години обучение е един добър срок за професионално обучение на медицинска сестра. Доста дълго учат колежките важни и добри неща, които след това им влизат в работата, но това 4-годишно и това надграждащо обучение за кариерно развитие трябва да бъде финансово подплатено след това, а няма как да стане. Едно кариерно развитие, едно обучение е свързано с финанси, но ние тук полагаме много усилия в това отношение, защото от преди година-година и половина излезе така нареченото дистанционно обучение, което е прекрасно като идея, а нашето лечебно заведение е поело да заплаща тези курсове които са на различна тематика и са онлайн, тоест не се отделят колежките от работното место и се обучават онлайн.

Липсата на млади колежки ни е най-големия проблем. Тук работят 22 медицински сестри и 25 % от тях са пенсионирани медицински сестри или 5 човека. Но тези 5 човека са работили до пенсиониране при нас – те са подготвени професионалисти.”

Дотук разгледахме фундаменталният въпрос с недостига на млади квалифицирани медицински сестри в болницата за белодробни заболявания с главната сестра Николина Епихова.

Разговорът ни с доктор Евелина Трошанова – директор на болницата за белодробни заболявания в Бургас продължи. Защото тази млада жена – лекар и ръководител – поставя въпроси, които не търпят отлагане.

“Ние не усещаме, че при спокойно време дишаме 18 пъти в минута, че 18 пъти му вкарваме на този бял дроб всичко, което се намира във въздуха. Белодробната наука е една от науките на бъдещето, в която трябва да се внедрят много нови технологии и диагностични апаратури, опитват се в София да изследват по този съвременен начин, но това е много скъп и трудоемък процес. По-лесно би било да се направи профилактика, за да не се разболяват хората и учащите се.

Относно допълнителен корпус към белодробната болница не знам дали има такава възможност да се построи – в Бургас има толкова многокорпусни болници със супер апаратура. Тук на 100 метра от нас има и рентген, има и скенер, има и ядрено-магнитен резонанс, но ние няма как да ги ползваме в болничната помощ, ЗАЩОТО СА ЧАСТНИ !! В рамките на 100 метра да има 2 скенера На нас ни е необходимо съвсем малко. Години наред целият колектив сме се борили да направим условията на нашите болни съграждани по-добри, дори и от колкото са в къщи.

Това което ние направихме, го направихме благодарение на общината, един много голям ремонт, който между другото не беше, чак толкова скъп, не говоря за милионите, които се дават някъде. С една дребна субсидия си направихме асансьор, реновирахме си сградата, поставихме си подово покритие, обаче сградата е строена 1926-1928 година. Благодарение на общината още веднъж го повтарям успяхме от вътре да оправим болницата, така че нашите пациенти са 2-3ма в стая, парното работи равномерно, имаме ток за климатиците, безплатен интернет и телевизия във всяка една стая с дистанционни безплатно, а не като безумието в другите болници да плащаш по 3 лева на ден за телевизия – лишаваш човека от най-първичното му право да знае какво прави комшията му. Имаме и хладилници във всяка стая. За храната има какво още да мечтаем. Но със средствата, които ние получаваме по здравна каса по клинични пътеки и субсидията от министерството за лечение на туберкулозно болни и добавяйки 35 000 лева на община Бургас са малко, да направя оклад от 10 лева на болен! Защото ако трябва един пациент да се храни правилно по законите на съвременната диетология, да се вземе в предвид колко белтъци, въглехидрати и калории трябва да приема пациента окладът му ще е минимум 10 лева. Тук търпим критика, но има и много болници, които спряха храненето на пациента.

Имам един въпрос, който бих искала да поставя на бургаска община:

– Защо нямаме общинска болница за бедни хора?

Навсякъде в западния свят има общински болници за бедни хора – тези, на които или не им стигат пенсиите, или нямат здравни осигуровки. Общинската болница прави минимално изкарване на пациента от зоната на застрашеност. Ние имаме много здравно не осигурени лица,а лечебните заведения са само за здравно осигурени лица. Всички не осигурени лица отиват в УМБАЛа, натоварват спешния център не плаща никой, а имат нужда от лечение. Според мен би било добре, както едно време, да има една общинска болница, по-малко, по-ниско, няма да се използват най-съвременните апаратури, но ще бъде оказана медицинска помощ на всеки. И втори въпрос към църквата:

– Защо нямаме болница към църквата ?

В целия западен свят има католически болници, а аз не съм видяла една православна българска болница. Освен католиците мюсюлманите също имат религиозни болници. Защо ние българите се превърнахме само в едни търговци ?”

Наистина фундаментални въпроси постави пред нас православните граждани на Бургас доктор Евелина Трошанова – директор на болницата за белодробни заболявания в Бургас. Защото клиники за бездомни кучета има, а болница за бедни българи няма! Когато някое дете или старица са изпохапани от озверели псета Евросъюзът мълчи, защото за неговите си граждани има и църковно-католически болници и такива за бедни. Само в България няма ! Дали защото тук псетата са по-важни от хората ?…

Ами така наречената ни православна църква, която празнува Коледа по католическия календар? Защо поповете плуват в църковния живот само бътерфлай т.е. само да взимат от миряните, а не да дадат църковни пари за една болница за бедни ? Или пак трябва да стигаме до народната мъдрост “Ти костенурка бръснал ли си ?”, че и поп пари да даде…

Следва с директора на УМБАЛ д-р Обрейков.

Ярослав Коюмджиев

Асоциация „Институт за научноизследователска

и мониторингова дейност в регион Евразия” – Бургас

Снимки – автора