Многолик град като Бургас е белязан с разнообразие от здравни лечебни заведения – държавни, общински и частни. Естествено последните се нароиха като гъби след дъжд, тъй като бизнес ръководителите им усетиха колко печелившо е начинанието. Жалко е обаче, че има и такива бургаски кабинетни лекари, които знаейки, че апаратура и специалисти за разчитане на резултатите за сънна апнеа има и в бургаската общинска болница за белодобни заболявания, предпочитат да замълчат напълно за Бургас и пращат бургазлии да се изследват и лекуват в софийски частни клиники два пъти по-скъпо. При това тези 2 пъти не са на суми за преглед от 30 или 60 лева, а на 150 лева! Тези лекари в кавички предпочитат София да спечели 300 лева, а Бургас да загуби 150…Защо ли ? Това е работа на други държавни органи. Поради алчността на тази малка групичка псевдолекари и преродили се медицински търгаши бих им казал: “Бог да ви накаже за болките на бургаските болни търгаши долни!”
Именно заради тези алчни медицински юроде, както би казал поетът се срещнах с доктор Евелина Трошанова – директор на болницата за белодробни заболявания в Бургас. Този достоен бургаски медик има честта пред кабинета и в болницата да го чакат десетки пациенти всеки ден и да предпочитат да бъдат прегледани от него. И пациентите са съгласни да чакат и дни, защото явно са усетили не само професионализма на д-р Евелина Трошанова, но и човечността и добротата, която лъха от този истински лекар в бяла престилка. И като продължение на думите ми прозвучаха думите на лекарката: “В Бургас вече трябва да има общинска болница за бедни, за тези хора, които тихо посинели ще умрат, защото нямат пари, но няма да стачкуват пред общината, защото имат достойнство. Човешко достойнство!
Бургаската общественост е свикнала с понятието ТУБа и факта, че медиите не ни отразяват е и добре, защото означава, че няма оплаквания от дейността ни и си вършим добре работата. Белодробна болница е едно велико постижение на община Бургас макар че малко се говори за това нещо.
Още през далечната 1909 година бургаската община взема решение за учредяване на “Лига за борба с туберкулозата”. И това става благодарение на общинският лекар и бургаските общинските съветници преди повече от 100 години…И тъй като туберкулозата тогава е била световната чума, естествено тогава са се взели сериозни мерки жителите не само на Бургас, а и на цялата Бургаска околия да идват тук да се преглеждат и съгласно тогава съществуващите стандарти се изпращали в лечебни заведения, където се осъществявало лечението от туберкулоза. Тогава не е имало медикаменти. Тогава основното лечение е било климатолечението и евентуално хирургичните намеси, когато се е налагало, се е правил изкуствен пневмоторакс, тоест са вкарвали въздух в белият дроб по хирургически способ, за да може да прилепне към вердата и да не се развива по-нататък заболяването. Тук в болницата се е осъществявало наблюдението на пациентите, защото не е имало медикаменти. Първите медикаменти срещу туберкулоза идват в България през 1949 година – 40 години след създаването в Бургас от общинските съветници на “Лига за борба с туберкулозата”.
Така че още тогава Бургаска община преди повече от 100 години е обръщала внимание на своите граждани, които са идвали с волските каруци по три дена път от Странджа до Бургас. Направени са няколко в страната ТУБ-диспансера, като тогава ТУБ-диспансер не е била мръсна дума, а е означавал тотална грижа за еди болен и неговото семейство. ТУБ-диспансера се е разполагал на различни места – първоначално е бил до хотел Бриз, а предпоследно е преместен там, където е разположен комплексния онкологичен център, като там той е имал и отделение за костно-ставна туберкулоза, където хората са лежали в гипсови корита, за да не се движат и по този начин да помогнат на оздравителния процес.
През 1930 година в Бургас официално е основана туберкулозната болница, като тогава е бил само фнезиатричен или ТУБ-диспансер. Много бургаски лекари са дали своя принос в развитието на болницата и повечето от тях са работили в ползу народа. Вероятно знаете, че тогава е имало 2 рентгенови апарата само в Бургас!
Аз работя тук от 1979 година. Когато дойдох да работя в тази болница туберкулозата беше много силно намаляла. Защо ? Защото от 1949 година започва доставката на тези туберкулозни и противотуберкулозни медикаменти и другото, епохално, което е направила България, че е задължила имунизацията на всички новородени след 1951 година. От там нататък, след като е имунизирано лицето, то няма как да се разболее и когато дойдох да работя в Бургас през 1979 година повечето хора от пациентите ни бяха прекарали по веднъж това заболяване в миналото и правеха ренесанс-повторно заболяване. След това заболеваемостта започна с растящи темпове да пада, но при положение, че 1939 година сме имали 1970 новоразболели се, то на сегашния етап имаме 100 новоразболели се. Това говори, че за цялото общество борбата с туберкулозата е в правилно осъществявана програма. Въпреки това обаче туберкулоза и днес има. На какво се дължи обаче тя днес?
Туберкулозата днес има два момента. Първият от тях е първа неправилно проведена БЦЖ ваксинация през годините, в които трябва да се правят – при раждане, на 10-ия месец се проверява защитата на детето, след това в първи, пети и последен гимназиален клас. За да имаме сега туберкулоза, означава че някъде там преди 10-15 години някой не си е свършил работата.
Другата туберкулоза е туберкулоза от огнище, която разболява новите пациенти и много млади хора. На мен лично един фактор ми прави огромно впечатление. Това е подмладяването на туберкулозата. Имаме млади хора болни от туберкулоза, а не възрастни. Едно време, когато дойдох тук да работя всичките ни пациенти бяха над 60 годишни повторно заболели! А сега идват хора в работоспособна възраст, за жалост идват и деца! Идват ученици от училищата – говоря за учащи от 8-ми клас нататък. Значи някъде в обществото има някакъв резервоар-огнище на туберкулоза, който ние трябва да открием и излекуваме.”
Разговорът ни с доктор Евелина Трошанова – директор на болницата за белодробни заболявания в Бургас ще продължи. Защото този интелигентен и отговорен за професията си лекар и ръководител поставя въпроси, които не търпят отлагане. Да се открие къде в обществото е и да се унищожи този функциониращ резервоар-огнище на туберкулоза е дело на всички нас бургазлии – журналисти, неправителствени организации, общински съветници и общинска администрация. А за това и какви други въпроси би решила една общинска болница за бедни очаквайте в следващия ни брой.
Ярослав Коюмджиев
Асоциация „Институт за научноизследователска
и мониторингова дейност в регион Евразия” – Бургас
Снимки – авторът.
