Датата 29 юли 2014 година не е запомнена с големи мероприятия и отразяване от медиите. Но тази година не я забравиха бургаските медии и я отразиха – на 28 юли от 18.30 часа бяха поднесени венци и цветя на паметника на Теохар Бакърджиев в Морската градина. По-късно, от 19.30 часа се състоя прожекция на филма „На малкия остров”, сценарист Валери Петров, режисьор Рангел Вълчанов в Общинския съвет на БСП. Кулминацията в отбелязване на годишнината бе на 29 юли като в 10.00 часа бяха поднесени венци и цветя на паметната плоча на остров Света Анастасия.
На 29 юли отбелязахме 85 години от бунта и бягството на 43-та затворници – антифашисти от остров Света Анастасия от фашисткия режим по време на Втората световна война.
Бургаските запасни офицери и сержанти не забравиха тази дата. С тях бяха и ветерани от войните. С тях бяха и представители на Съюза на антифашистите в България. Всички те ( над 50 човека ) с огромното съдействие на ВМБ „ВМС” с командир комодор Мален Чубенков доказаха за сетен път, че са истински българи и родолюбци.
Личности като бриг.ген.о.р. Васил Джелебов, кап. 1 ранг о.р. Добриян Добрев, кап. 1 ранг о.р. Георги Георгиев ( от първите български кадети ) кап. 2 ранг о.р. Стефан Василев, кап. 3 ранг о.р. Коста Костов ( от първите български кадети ), полк.о.р. Костадин Русинов, Стоян Колев от Съюза на антифашистите, боцман Делчо Робев, мичман Иван Иванов и много други офицери и сержанти от Съюза на офицерите и сержантите в община Бургас, заедно с техните съпруги показаха за сетен път, че човечността, добротата и скромността са тяхно верую. Но и че достойнството да уважаваш човека дал най-свидното – живота си – за майка България е тяхно кредо в живота!
Младите наследници да тези хора на честта във военноморската база като офицерите комодор Мален Чубенков – командир на база „ВМС”, кап. 2 ранг Нено Георгиев – командир Информационна служба, кап-лейт Светослав Бурдин – заместник командир във формирование 34590, офицерски кандидат Анести Димитров – командир на катер №326 са доказвали многократно и доказват всеки ден, че са хора на честта на пагона и Българската армия. Техните родители и близки могат да се гордеят с тях и само да се учат от техните високи морални и патриотични ценности.
Какво всъщност става на 29 юли 1925 година?
Пролетта на 1925 г. не е една от най-спокойните в страната – вълна на терор залива страната ни. Извършеният на 16 април атентат в софийската катедрала „Света Неделя” дава отдавна чакания повод и служи като сигнал за осъществяване на подготвения от правителството зловещ план за разгром на антифашисткото движение. Затворите, казармите и временно пригодените арести са претъпкани задържани българи. В началото на юли 1925 година група от 90 човека, преминала през ада на „обществената безопасност”, е изпратена на остров Света Анастасия, превърнат за втори път от своето създаване в затвор. Въпреки строгата охрана, у най- смелите се заражда идеята за бунт, за да се спасят от смърт и да продължат борбата. Ръководители на бунта са секретарят на Окръжния комитет на БКП Теохар Бакърджиев, Васил Новаков и Петко Ангелов, заедно с изградената конспиративна група разработват цялостен план за бягство. Връчването на обвинителните актове от Пловдивския военно – полеви съд, който иска 26 смъртни присъди, ускорява датата на бунта.Денят е неделя, 29 юли 1925 година. Прокурорът разрешава свиждане. Случаят дава възможност на участниците в бунта да се видят с близките си за последен път. Идва и решителният час. Теохар Бакърджиев подава уговорения сигнал. Всичко протича светкавично. Войниците са обезоръжени, завзет е фарът. Пред събралите се политически затворници Теохар Бакърджиев заявява:
”…Другари, още три дни остават до бесилките. Но ние сме комунисти. Нашият принцип е борбата. И всеки, който желае да умре в борбата, който чувства сили да издържи големите изпитания, нека се присъедини към нас.”
Към организаторите се присъединяват още 23- ма политзатворници и един войник от охраната ( който е от малко търновско и помага за преминаването на границата ). Още на другата сутрин с екстрени телеграми са вдигнати в тревога войска и полиция. На страниците на местната преса прибързано се появяват сензационни заглавия като: „Конспираторите обградени”, „Залавянето на бегълците е предстоящо” и др.При неимоверни трудности, засади и сражения 43- мата антифашисти успяват невредими през Странджа планина да преминат на турска територия.
Със съдействието на съветското консулство в Цариград и Международната организация за подпомагане на революционерите / МОПР/, те заминават за Съветския съюз. Участват в строителството на социализма в своята втора родина, воюват в защита на Испанската република, във Великата отечествена война на съветските народи и Съпротивителното движение у нас през 1941 – 1944 година.В основното ядро на разбунтувалите се антифашисти влизат 43-ма души, под ръководството на Теохар Бакърджиев, секретар на ОК на БКП.
Историята е свята. Историята трябва да се помни. Историята трябва да се възпитава в младото поколение. За да я има България.
Ярослав Коюмджиев
Асоциация „Институт за научноизследователска
и мониторингова дейност в регион Евразия” – Бургас
Снимки – авторът
