Има едно селце в Странджа планина скрито дълбоко в дебрите и дарено от Господ с много красота и чистота. Чистота на въздух, на природа, на човешки отношения. Селото е основано през 17 век от преселници от Малко Търново и първоначално се нарича Кладара (вероятно от странджанската дума “клада” – дебело старо дърво, което реката носи по течението си. В някоя теснина то се запречва между двата бряга и служи за мост. Населението на селото днес е 6 жители – най-малкото село в Странджа.
За съществуващо на това място селище в древността свидетелстват тракийските могилни некрополи, следите от металургична дейност (рупи), останките на крепост от тракийски и късноантични времена, както и тракийското скално светилище в м. Ватралòва поляна, с изсечени в скалата каменни кръгове с диаметър 10-15 см. По всяка вероятност тук е почитан бога на слънцето Хелиос. В района на селото са отбелязани разработки на злато. В някои от тях са намерени стъклени чашки без столче, на дъното на които е имало следи от златоносен пясък. На сегашното си място възниква през ХVІІ век. Запазените къщи, с типичната за ХІХ век странджанска архитектура, му придават характер на уникален резерват.
То е един от центровете на Преображенското въстание от 1903 г. в района на Странджа. При потушаването на въстанието Кладара е силно пострадала. Всичките 70 къщи и църквата са ограбени, а населението е избягало. Присъединено е към България едва през 1913 г., а към 1926 г. има 380 жители. След Втората световна война Сливарово е включено в крайграничната зона с ограничен достъп, което ускорява обезлюдяването на селото.
Южно от Сливарово се разкрива живописен пейзаж към дълбоко врязаната долина на р. Резовска, в която се намира едно от малкото находища на растителния ендемит странджанско сапунче. Ливадите край селото са място за почивка и хранене на големи ята от щъркели при сезонната им миграция. Църквата „Свети Пантелеймон“ (19 век) е построена през ХІХ век върху основите на стара църква. По своя план тя е трикорабна базилика с женско отделение и открито преддверие. От иконите, дело на тревненски, лозенградски и странджански иконописци, днес в църквата може да се види само една. Тук са разположени резервата „Узунбуджак“ защитената местност „Руденово“ и се откриват останки от античната крепост – Сливаровско кале.
Тракийското оброчище Индипасха е древно тракийско оброчище под надвиснала скала, с бликащ в основата ѝ извор (аязмо). Намира се в дълбок и усоен дол, обрасъл с гъста букова гора. Името се свързва с поклонения и вричане на курбани на самото място пет дена след Великден – Пасха. Местността се посещава целогодишно от стотици поклонници, търсещи изцеление чрез практикуване на древни обряди, в които основна роля има пречистващата и лековита сила на водата.
Пещерата-светилище “Св. Марина” се намира на около 12 км от селото в източна посока. Уникално аязмо, разположено в едноименната пещера – водата, която капе от стените на пещерата се събира в поставени на пода съдове и се възприема за аязма. Светилището е било най-големият култов център на светицата в Югоизточна Тракия, привличал в миналото поклонници чак от Цариград. Хора от близки и далечни села идвали тук на поклонение и “смиване” с лечебна цел. С тази пещера е свързана и много древна по произход традиция – при отвора в източната ѝ част или при иконата да се оставят умалени, изработени от тенекия или от сребро, изображения на болния орган или на цяла човешка фигура (вотиви). Вярвало се, че болестта ще остане върху изображението в пещерата. Денят на светицата (30 юли н. ст., 17 юли ст.ст.), бил голям празник за младежите и девойките в предбрачна възраст, затова в Странджа се нарича “лефтерски панагир”. Свещените места на Св. Марина представляват комплекси от манастирче, лечебен извор (аязмо), дърво (или няколко дървета), на които се закачат конец, дреха или част от нея с вярата, че болестта, преминала в тях, ще се самоунищожи, а човекът ще се прибере вкъщи напълно оздравял. Тези свещени комплекси се намират извън селищата, в ниски, усойни местности, най-често в пещера или дълбок дол. Така отиването към тези свещени места винаги е продължително слизане надолу. Празникът на Св. Марина е нощен. Край нейните пещери и манастирчета поклонници правят трапези. Преспиват до пещерата с надежда за изцеление или за сън-знамение, в очакване на знак от светицата какво да направят, че да облекчат страданията си. След построяването на граничното съоръжение, пещерата на Св. Марина остава зад него и почитащите я поклонници започват да посещават едноименното аязмо в с. Граматиково. Освен Сливаровската, в Странджа е известна и Стоиловската пещера на Св. Марина. През 2005 г. поклонническото шествие до пещерата-светилище “Св. Марина” на 30 юли (по н.стил) е възстановено от жителите с. Сливарово и техните наследници.
Празниците на селото са на 9 август – Селски събор на Сливарово и ден на Св. Панталеймон На 30 юли се провежда поклонническо шествие до пещерата-светилище “Св. Марина”. Село Сливарово се намира на 17 км от Малко Търново и на 95 км от Бургас, в един от най-труднодостъпните райони на страната ни. Разположено сред вековни, гъсти букови гори, над долината на река Резовска, странджанското село е истинско предизвикателство за хората с откривателски дух. Сливарово се намира на граница със съседна Турция. Ако решите да го посетите трябва да знаете, че асфалтов път до там няма и е почти невъзможно да достигнете Сливарово без високопроходим автомобил. За да влезете в района на селото трябва да минете през проверка и да получите съгласие от Гранична полиция.
Селото е малко и тихо, почти призрачно на фона на прекрасната странджанска природа и телените заграждения, зад които се вижда Турция. Селото е почти обезлюдено и в момента в него живеят само няколко души. Сливарово е село с дълга история, която започва още по времето на траките. В околностите са разкрити тракийски некрополни могили както и следи от металургична дейност. На сегашното си място селото съществува от XVII век, когато е основано от преселници от Малко Търново. Селището носи името Кладара до 1951 г., когато получава името Сливарово. Има няколко легенди за Кладара и една от тях разказва, че по време на турското робство, турски отряд пристигнал в селото да събира еничари. Хората от селцето скрили мъжките си рожби в една пещера наблизо и турците без успех ги търсили повече от седмица. След безплодното търсене на един от турците му хрумнала идеята да пусне кученце от селото и да го проследи. Кучето завело турците до скривалището на младите момчета и те били изкарани на мегдана на селото и избити, а от телата им турците направили клада, която запалили за назидание.
Странджанското селце е уникален архитектурен резерват, където можете да видите къщи, строени през XIX и началото XX век в характерен за Странджа стил. Интересна е и църквата “Св. Пантелеймон”, която е построена през XIX век върху основите на стара църква. Сливарово влиза в пределите на Природен парк „Странджа“ и е обградено от гъсти и вековни широколистни гори. Вероятно заради това някога е носило името Кладара, произхождащо от странджанската дума “клада” – дебело старо дърво, което реката носи по течението си. Около селото може да се срещне голямо разнообразие на различни видове от флората и фауната. В дълбоко врязаната долина на р. Резовска се намира едно от малкото находища на растителния ендемит странджанско сапунче. Ливадите край селото пък са място за почивка и хранене на големи ята от щъркели при сезонната им миграция. В района на селото се намира защитената местност „Руденово” със своите стари букови гори с кавказка боровинка и странджанска зеленика, горски формации от благун, източен горун и източен бук. Не далеч е и биосферният резерват „Узунбуджак”.
Днес Сливарово е най-малкото село в Малкотърновско, постоянно живущото му население към 2012 г. е 6 жители. За сравнение, през 1926 г. тук са живеели 380 души. Районът на днешното село Сливарово е бил населен от дълбока древност. Свидетелство, че тук някога е съществувало древно селище са тракийските могилни некрополи, следите от металургична дейност (рупи), останките на крепост в местността “Калето” и др. В разположента на левия бряг на р. Резовска, върху труднодостъпен хълм, крепост е намерено съкровище от тракийски тетрадрахми, сред които попада рядка тетрадрахма на бизийския цар Котис, с надпис „Печат на Котис”. Две от тях се намират в Бургаския археологически музей. Друго останало наследство от тракийската култура в околността е тракийското скално светилище в местността “Ватралòва поляна”, с изсечени в скалата каменни кръгове с диаметър 10-15 см. По всяка вероятност там е почитан бога на слънцето Хелиос. С култовете на траките се свързва и древното оброчище с лечебен извор в местността “Индипасха”. Металургичната дейност и свързаните с нея селище и крепост просъществували и били доразвити и през римската епоха и късната античност (IV-VI в.), периодът на зараждащата се Византия. Доказателство за тази приемственост е примерът с тракийската крепост “Калето”, известна още и като “Кладарско Градище”, която била преизграждана и укрепвана от римляни и византийци. Освен това, в района са засичани разработки на злато, като в някои от тях са намерени стъклени чашки без столче, на дъното на които е имало следи от златоносен пясък.
Днешното село е наследник на селище, което се е намирало в местността “Селището”, на 3-4 км западно от сегашното. В още по-далечно минало пък селото е било в местността “Старият юрт”. На сегашното си място селото възниква през ХVІІ в., като селище, състоящо се от пръснати на разстояние една от друга колиби. Това са били колибите: Браяново, Марковци, Станковци, Буковци и др. Според вестник “Македония”, брой 31 от 1871 г., комплексът от махали , наречен Кладара (старото име на Сливарово), се състояло от 30 колиби (малки махали), а съвкупното им население, както и това на много други колиби и махали ( общо 33 колиби с 474 къщи, или около 2500 души), се числяло към Малко Търново. Едва към Руско-турската Освободителна война (1877-1878 г.) колибите Кладара се отделили в самостоятелна селска община – село Кладара .
В административно отношение, до 1878 г. Кладара, заедно с Малко Търново, се е числяло към Визенска кааза, Сливенски санджак, Одрински вилает, а след това, се причислява към новообразуваната Малкотърновска кааза, но вече към Лозенградски санджак.
За древните обитатели на селището свидетелстват могили и могилни некрополи в местностите Селище, Мекиш, Странджалиев баир, Блока, Ангел кехая, Станково и др. В местността Ватралова поляна могат да се видят каменни кръгове в скалата с диаметър 10-15 м. По всяка вероятност, това е тракийско светилище, където е почитан бога на слънцето Хелиос. В района на селото са отбелязани разработки на злато. В някои от тях са били намерени стъклени чашки без столче, на дъното на които е имало следи от златоносен пясък. В района на Сливарово се намират останките на крепост от тракийски и късноантични времена. Тук е намерено и съкровище от тракийски тетрадрахми, сред които рядка тетрадрахма на бизийския цар Котис, с надпис “Печат на Котис”.
Язменски дол се намира в близост до с. Сливарово. Долът се влива в река Велека, която е най-голямата и най-дългата странджанска река (147км). По течението на Язменския дол, на около 1ч път от селото, са се образували множество тайнствени водопади и вирчета.
Ярослав Коюмджиев
Асоциация “Институт за научноизследователска
и мониторингова дейност в регион Евразия” – Бургас
Фото – авторът
